ОБЕДИНЯВАНЕ СРЕЩУ РАДИКАЛИЗМА

 

Грешките на радикалните Евреи

На 25 февруари 1994 Барух Голдщайн извършил жестоко нападение над джамията Авраам в aл-Халил (Хеброн) на Западния бряг. Този заселник, който бил член на Еврейска екстремистка групировка и твърдял, че върви по стъпките на Меир Кахане, влязъл в джамията и под закрилата на израелските войници застанал в нейния център и открил огън със своята полуавтоматична пушка M-16 върху 500 Мюсюлмани, които извършвали сутрешната си молитва, като нееднократно сменял пълнителя си. Шейсет и седем Мюсюлмани загинаха на място и повече от 300 бяха ранени. Израелското правителство обяви, че това е било безумно нападение на един човек. Фактът, че той е влязъл в джамията с пушката си, че е преминал през израелските войници, които пазят джамията, и е открил огън върху богомолците достатъчно дълго време, че да може да смени няколко пълнителя, обаче доказва, чe това изказване е съмнително. Ако не друго, то израелските войници са му оказали поне пасивна подкрепа.

В действителност това е само едно от множеството нападения, извършвани от радикалните Еврейски групировки. През 1980 същите тези групировки се опитаха да взривят Мюсюлманските места за преклонение в Йерусалим (напр. джамията aл-Aкса и Куббат aс-Сахра), за да построят наново храма на Соломон. Радикалните Еврейски заселници, които се разхождат наоколо с оръжията си и предприемат кървави нападения над палестинците, са членове на тези групировки.

Най-радикалната сред тях е фракцията Кахане, към която принадлежал Голдщайн. Основана от равин Меир Кахане, тази организация е добре организирана както в Израел, така и в Америка. Тя напълно е обвързана с фанатичните доктрини на равин Кахане и действа в Израел под името Ках, а в Америка под името Еврейски Защитен Съюз (Jewish Defense League). Кахане вярвал, че Евреите са по-висши от всички останали раси, които той смята, че са някакъв вид животни (гойм), и че всички араби в окупираните територии трябва да бъдат подложени на етническа чистка. Тази организация изразява като своя обосновка това, че добрият арабин е само мъртвият арабин. Неговата организация го надживява след убиването му през 1990 в Ню Йорк и се реорганизира, и то по-специално в Израел, под името Кахане Хай (Кахане живее). Последователите на Кахане, освен за споменатото по-горе, са отговорни и за още много други масови убийства.

Друг странен аспект на масовото избиване в aл-Халил е обширната подкрепа, която то получи от определени части на израелското общество. Израел Шахак, който е един от критиците на Израел, пише, че нападението на Голдщайн е получило подкрепата на “едно обезпокоително количество” израелци. 17 Според една анкета, проведена след масовото избиване, 40 процента от израелците го подкрепят или поне разбират неговите мотиви. Сред младите хора 30 процента го подкрепят, а останалите 35 процента го разбират. Шахак също така пише, че тази подкрепа не е ограничена само с атентата в aл-Халил, а че ученията на групировката получават подкрепата на един тревожно голям дял от обществото. Анкетите разкриват, че 39 процента от младите хора напълно споделят възгледите на Кахане. Когато неговите възгледи бъдат съобщени на младите хора, без да се споменава името му, то това число силно нараства до 66 процента. Това мнозинство подкрепя принуждаването на палестинците, които живеят в окупираните територии, да мигрират. Както Шахак казва, една значителна част от израелците третират арабите като Амалик, който е род, споменат в Стария завет, чиито членове трябва да бъдат избити, а в това число и техните жени и деца. Там е казано така:

Тъй говори Господ Саваот: спомних си онова, което Амалик стори на Израиля, как той му се изпречи на пътя, когато тоя идеше из Египет; иди сега и порази Амалика (и Иерима) и изтреби всичко негово (не взимай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово); не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел. (1 Самуил, 15:2-3)

Всички тези събития и становища доказват съществуването на една истинска опасност: Еврейски радикализм. Ние разгледахме внимателно тази радикална идеология и нейните последици в някои от нашите по-ранни публикации. Можем да ги обобщим така:

В Еврейския свят съществува една радикална тенденция за популяризиране на омразата и враждебността към тези, които не са Евреи, и пропагандиране на най-суровото и безпощадно държане към палестинците. Тази тенденция се ползва със силна подкрепа в Израел и играе важна роля за формирането и продължаването на неговото агресивно, безкомпромисно и завоевателно отношение, продължаващо вече 50 години, към палестинците и техните арабски съседки. Без съмнение групировката на Кахане и борци като Барух Голдщайн са едно малко малцинство в Израело-Еврейското общество (както и сред всички Евреи по света). Да, обаче съществува една радикална култура, макар и по-малко радикална, която осигурява идеологическа подкрепа и продължава да заплашва мира в Средния изток, а дори и в целия свят.Нека тук отбележим, че тези радикални Евреи не са част от една предполагаема глобална Еврейска конспирация и че по-голямата част от Евреите, особено тези извън Израел, се противопоставят на това движение и искат да живеят в мир с останалите религии и нации. Също така трябва да припомним, че множество от Евреите, които се противопоставят на тези екстремисти и техните възгледи, често с религиозно съдържание, са набожни хора и дори равини.

За да може въпросът да бъде разбран правилно, то трябва да бъдат анализирани източниците на този Еврейски радикализъм. Съществуват три основни източника: “враждебност към тези, които не са Евреи”, съдържаща се в Еврейската традиция, която се основава по-специално на погрешната интерпретация на някои фанатични възгледи в Талмудa; и политическият Ционизъм, който е възникнал през деветнадесети век и е инспириран от съвременниците на Социалния дарвинизъм и други империалистически идеологии.

Първият източник е изследван обширно от Израел Шахак в книгата му “Еврейска история, Еврейска религия” . Както Шахак ясно установява, Еврейската диаспора, започнала през първото столетие след Христа, е изложила Евреите в продължение на множество векове на Християнско потисничество и тирания, и постепенно е причинила развиването на една дълбока омраза от страна на определени кръгове към тези, които не са Евреи. Tова чувство на омраза бива отразено в Талмуда, който е част от Еврейската традиция. Писателите на Талмуда често интерпретират погрешно или преиначават пасажи от Стария завет, като обявяват за законно измамата или нараняването на тези, които не са Евреи. Тези погрешни постановления се развиват в традициите, като дори днес стават причина някои Еврейски групировки да се отнасят към тези, които не са Евреи, с недоверие и дори с омраза.

Вторият източник се корени в политическия Ционизъм, едно движение, основано в края на деветнадесети век за създаване на Еврейска национална държава в Палестина. Това може да бъде сметнато за напълно справедлив проект, защото Евреите са нямали родина, били са третирани като второкачествени граждани и били изложени на антисемитски нападения и потисничество. Но ционизмът надминава тези справедливи права, като се превръща в проект за завладяване на цяла Палестина, изгонвайки всички араби оттам. Както казахме по-горе, това е резултат от влиянието, упражнено от Социалния дарвинизъм и империалистически идеологии, които властват в Европа по онова време. През 20-те и 30-те години на 20-и век на сцената се появява Ревизионистичен ционизъм . Това движение било ръководено от идеолога фашист Владимир Жаботински, който бил вдъхновен от нацистка Германия и фашистка Италия, и по този начин в ционизма вкарал елемент на фашизъм.

Най-опасното от всичко това обаче било как определени ционистки мислители вплитат идеи, които се стремят към пълно световно господство и подкрепят угнетяването на тези, които не са Евреи, в случай, че това се случи. Отново трябва да изясним, че Евреите са напълно оправдани в това да искат да живеят в мир с Мюсюлмани и Християни в Палестина, земята на техните прадеди. Ако това оправдаване обаче се превърне в деспотска политика, която отнема от Мюсюлманите и Християните правото им на живот и съществуване в региона, то тогава е естествено всички искрени и благочестиви Евреи, Християни и Мюсюлмани да възразят и да се включат в интелектуални движения за поправяне на ситуацията.

Можем да обобщим какво е необходимо за поправяне на Еврейския радикализъм така:

1- Еврейските духовни лица трябва да изчистят Еврейската традиция от фанатичните, суеверни учения на определени кръгове, които поощряват враждебността към тези, които не са Евреи, и да ги заменят с моралния подход на любов, уважение, справедливост и състрадание на Стария завет. Множество Еврейски духовници полагат усилия в тази насока. Тези равини, които критикуват израелския държавен терор и подчертават, че той е несъвместим с Еврейските морални принципи, са надежда за бъдещето.
2- Ционизмът трябва да бъде смекчен в политически смисъл. Разбира се, че Израел има правото да съществува и да се защитава, но няма правото да насилва една цяла нация да живее под окупация в продължение на повече от 50 години. Не трябва да се забравя, че тази земя също така е наследствен дом и на палестинците, които са живели там от векове. По тези земи има също толкова свети места за Мюсюлманите и Християните, колкото и за Евреите. Тази земя е достатъчно голяма, че да позволи на всички хора да живеят заедно в мир. Поради тази причина Израел трябва да се изтегли от всички територии, които е окупирал от 1967, да признае независимостта на Палестинската държава на Западния бряг и Газа и да сключи мир с палестинците, а също така и с арабския свят, като влезе в един дружески и конструктивен диалог с тях.

В допълнение, много е важно религиозните Евреи да следват Божиите заповеди и да призоват всички Евреи да усвоят добрия морал, който Бог ни е повелил.

За тази цел те трябва да се откажат от твърдението си за върховенство. Коранът разкрива, че през един период от време израелците са били възнаградени от Бог и им е била предоставена власт над някои народи. Някои от айятите в тази връзка са, както следва:

О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че бях ви предпочел измежду народите! (Коран, 2:47)

И дадохме на синовете на Исраил Писанието и отсъждането, и пророчеството, и им дарихме от благата, и ги предпочетохме над народите. (Коран, 45:16)

Тези айяти обаче нямат предвид ‘предпочитане' в смисъла, в който Еврейските радикалисти го разбират. А това, че множество пророци са били избрани измежду Еврейския народ, който някога е властвал над една обширна географска област. Те са били “предпочетени над народите”, тъй като им е било възложено управлението. С настъпване края на царуването на Пророците Сюлейман [Соломон] (м.н.) и Дауд [Давид] (м.н.) обаче това Еврейско преимущество също достига до своя край.

Радикалните Евреи, тълкувайки някои от пасажите на Стария завет, изпадат в заблудата, че преимуществото представлява расова характеристика. И в резултат на това те развиват една погрешна теория, че всеки Евреин има преимущество още от самото си раждане и че синовете на Израил ще бъдат завинаги по-висши от останалите народи. Този възглед води до дори още по-големи грешки, като например гореспоменатото масово убийство, извършено от Барух Голдщайн, който избил Мюсюлманите, докато се молели в джамията. С други думи, от това твърдение за превъзходство радикалните Евреи заключават, че те трябва да подложат останалите нации на жестокост. Често те се опитват да оправдаят възгледите си с пасажи от Тората (Петокнижието), какъвто беше и случаят с рода Амалик, споменат по-рано. Следователно тези Евреи не се притесняват да мамят тези, които не са Евреи, да ограбват тяхното имущество или дори да избиват техните жени и деца. Бог обаче заповядва на Евреите, така както и на Мюсюлманите и Християните, да бъдат справедливи и честни, да защитават правата на беззащитните и да бъдат любвеобилни и миролюбиви. Убиването на жени, деца и възрастни е противно на морала на Корана, в който Бог разкрива обещанието на Евреите да бъдат целомъдрени и да не причиняват злини:

И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Бог и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат !” ­ после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте. И приехме от вас обет: “Не проливате [един на друг] кръвта си и не се прогонвате [взаимно] от домовете си!”. После, засвидетелствайки, вие потвърдихте това. (Коран, 2:83-84)

Не трябва да се забравя, че радикалният Еврейски фанатизъм противоречи и на някои пасажи от Петокнижието, като например: “затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото” (Исаия, 33:15). Фанатиците са си създали една вяра, основаваща се на омразата и агресията, игнорираща всички порицания на насилие и варварство, които се съдържат в Тората, и смятат, че по този начин ще постигнат световно господство. В действителност нито една идеология, която насърчава насилието и агресията и престъпва закона и реда, не може да постигне успех. Насилието винаги води само до загуба. Предотвратяването на една такава разрушителна сила изисква излагането на заблудите и грешките на фанатиците, което ще спре както влиянието им върху останалите хора, така и ще помогне и на самите тях да видят правилното.

Евреите, които истински вярват в Бог, трябва да останат верни на истинските закони на Тората и да се застъпят за мира, така че да попречат на другите да следват радикализма. Някои от пасажите на Тората, които повеляват мира, любовта, милосърдието и целомъдрието, са, както следва:

Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си по правда. Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си... В сърцето си не враждувай против брата си... Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си... (Левит, 19:15-18)

Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от тебе освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог? (Михей, 6:8)

Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради. Не лъжесвидетелствувай против ближния си. Не пожелавай дома на ближния си... (Изход, 20:13-17)

Миролюбивите жители на Израел, както и Евреите, живеещи в другите държави, трябва да се противопоставят на радикализма и усилено да критикуват държавния терор на Израел. Искрено вярващите Евреи трябва да не забравят, че Тората забранява убийството, извършването на несправедливост, отмъщението и кръвопролитието, и трябва да станат лидери в идеологическата и културна борба срещу фанатизма в едно единство със съвестните Християни и Мюсюлмани. Идеологическата борба срещу Еврейския радикализъм е едно от най-важните средства за намирането на дълготрайно и мирно решение на палестинския проблем. Само тогава Евреи и Мюсюлмани, както и Християни, ще могат да живеят заедно в мир.

Спокойствие, любов и мир ще настъпят по палестинските и израелските земи, когато започне да се живее според истинския религиозен морал. Трябва да се помни, че както Евреите, така и Мюсюлманите са претърпели големи вреди през историята си, бивайки в ръцете на нерелигиозните идеологии. Старият завет е пълен с разкази за жестокостите, на които са били подложени Евреите от идолопоклонниците. Добре документирани са геноцидът и тиранията срещу Евреите, причинени им от атеистите (напр. нацистите, антисемитските расисти или комунистическите режими като този на Сталин). Тези нерелигиозни сили са мразили и тероризирали Евреите поради вярата им в Бог. Мюсюлманите и Евреите трябва да се обединят срещу тези антирелигиозни сили и да игнорират радикалната пропаганда, която би могла да попречи на един такъв съюз.

 

 

НАЗАД

Начало | Нека обединим сили | Общи ценности | Общи добродетели | Призив за мир
Хората на писанието в Исляма | Съюзничество в интелектуалната борба
Обединяване срещу радикализма | Мюсюлманите и хората на Писанието в историята
Последни постижения | Ислям за начинаещи | Исус не е умрял | Исус (м.н.) не е Божий син, а Божий пророк
За Автора | Връзка с нас | Сродни сайтове
Email: info@obedinenienareligiite.com

Тази страница е основана на творбите на Харун Яхя.