МЮСЮЛМАНИТЕ И
ХОРАТА НА ПИСАНИЕТО
В ИСТОРИЯТА

 

Юридическият статут на хората на Писанието
в Мюсюлманските общества

Хората на Писанието, които живели в пределите на завладените територии, били третирани със статут на дхиммис, а не със статут на пленник, като по този начин им били осигурени определени юридически права. Дхиммис е статут, който е бил признаван на немюсюлманите, които заплащат данък с определен размер, наречен джизия, и признават Мюсюлманското управление. С това се гарантирали техният живот и собственост, ползвали се със свобода на религиозните вярвания и идеи, освобождавали се от военна служба и притежавали правото да решават споровете си в съдилища със собствените им закони. При определени ситуации данъкът джизия, който са заплатили, им се връщал обратно.

Понякога този данък към немюсюлманите е погрешно тълкуван, така че да бъде представен като несправедливост. Но както видяхме по-горе, съпоставен с протекцията, която те си осигурявали след заплащането му, той остава доста незначителен. В допълнение, събраните пари от данъка са били използвани за защита на правата и бъдещето на немюсюлманите и за оказване на грижи към нуждаещите се немюсюлмани. Когато разгледаме внимателно статута дхиммис и практиката на Мюсюлманските управници в това отношение, ще видим истинската страна на нещата.

Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аз съм враг на тези, които навредят на дхиммис (хора с този статут) или ги натоварят с товар, който не им е по силите”. Според този принцип Мюсюлманите приемат за свой дълг да защитават немюсюлманите, които живеят под тяхно управление. Според юридическото разбиране на Мюсюлманите дхиммис (хората с този статут) е прослойка, която е спечелила някои права, които държавата трябва да им защитава. По време на управлението на Умар ибн ал-Кхаттаб Мюсюлманите сключили споразумение с Християните от Хира. Една от клаузите гласи така: “Ако някой от тях стане стар и немощен, или се зарази от някаква болест, или е бил богат, но после е станал беден, то той ще бъде освободен от данъка джизия, и той и неговото семейство ще бъдат подпомагани от държавната хазна [байт aл-мал], се намира в границите на Ислямските земи.”. 1 Това ясно разкрива отношението на Мюсюлманските власти към хората със статут на дхиммис. Когато немюсюлманите не можели да заплащат своите данъци, те били подпомагани от държавната хазна, което е съществена форма на държавна подкрепа. Преди да подпише спогодбата с жителите на Дамаск, Умар разкрил чувствителността на Мюсюлманите по отношение на джизия и немюсюлманите:

Не отнемайте на хората земите, с които Бог ги е облагодетелствал, и както Бог е казал в Книгата, наложете им джизия (данък) според възможностите им. Ако те си заплатят джизията, то не искайте повече от тях … Ако разпределим земята им помежду ни, то за децата им няма да остане нищо… Ако земите бъдат оставени на собствениците им, то Мюсюлманите ще могат да живеят с това, което те произвеждат. Можете да им наложите джизия, но в никакъв случай не можете да ги взимате в плен. Не можете да извършвате някаква несправедливост или да ги наранявате, нито пък да отнемате каквото и да било от тяхната собственост, без да имате законно право над него. Трябва да изпълните задълженията, които сте приели в съгласие със спогодбата, която сте сключили с тях. 2

Както видяхме, истинските Мюсюлмани, които съблюдават морала на Корана, приемат за своя отговорност да защитават живота, собствеността и спокойствието на немюсюлманите. Веднъж, по време на битка с византийската армия, ситуацията станала такава, че Мюсюлманите не можели повече да осигурят необходимата защита на Християните. И така Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) заповядал да им се върне заплатената джизия. 3

Приятелските отношения между Мюсюлмани, Християни и Евреи от миналото са важен образец и за настоящето. Истинският Ислямски морал изисква едно толерантно отношение към членовете на различните религии, уважение на техните ценности и вярвания и създаването на обстановка, в която да е възможно едно мирно съвместно съжителство. Следователно разпространяването на този морал и усилията за отстраняването на някои изкривени модели, които биват излагани от името на Исляма, но в действителност нямат нищо общо с Ислямския морал, ще изиграят много важна роля за постигането на световния мир.

В допълнение, толерантността и разбирателството на Мюсюлманите трябва да получат съответен отзив от искрено вярващите Евреи и Християни, защото Бог е заповядал също така и на тях да обичат останалите хора и да бъдат предводители в мира и добротата.

 

1. Majid Khadduri, War and Peace in the Law of Islam (Baltimore: The Johns Hopkins Press, 1955), 184; Abu Yusuf, Ya'qub ibn Ibrahim al-Ansari, Kitap al-Kharaj, (Cairo: 1352 ah), 143-44 .
2. Ibid., 186; Abu Yusuf, Kitap al-Kharaj, 140-41 .

 

НАЗАД

Начало | Нека обединим сили | Общи ценности | Общи добродетели | Призив за мир
Хората на писанието в Исляма | Съюзничество в интелектуалната борба
Обединяване срещу радикализма | Мюсюлманите и хората на Писанието в историята
Последни постижения | Ислям за начинаещи | Исус не е умрял | Исус (м.н.) не е Божий син, а Божий пророк
За Автора | Връзка с нас | Сродни сайтове
Email: info@obedinenienareligiite.com

Тази страница е основана на творбите на Харун Яхя.